Янко Атанасов (1926-1999).
Живот отдаден на изкуството
Янко Димитров Атанасов е роден в гр. Добрич през 1926 г. Бащиният му род е от с. Киречкьой, днес квартал на гр. Солун, Гърция, а майчиният му произхожда от гр. Котел. Детските и юношеските му години преминават в гр. Добрич, както и в гр. Балчик, където семейството живее известно време по време на румънската власт. Завършва Добричката мъжка гимназия през 1945 г.
От 1951 до 1958 г. по покана на Атанас Попов*, директор, художник и режисьор на Драматичен театър „Йордан Йовков“ по това време, Янко Атанасов работи като художник-изпълнител в театъра. В годините от 1959 до 1965 е студент в Национална Художествена Академия „Николай Павлович“ в гр. София, специалност Декоративно-монументална живопис при проф. Георги Богданов. През учебната 1963/64 година целият курс е изключен и Янко Атанасов работи като реставратор на национални обекти – в Храм-паметник „Александър Невски“, Рилския манастир, Костницата на Бачковския манастир, скалните църкви/манастири при с. Иваново, Русенско. През 1965 г. се дипломира и печели конкурс за сценограф в Държавен музикален театър „Стефан Македонски“, гр. София, където работи няколко месеца като художник, но според тогавашните законови уредби и липса на жителство е принуден да напусне столицата. Същата година в годишника на НХА е публикуван проектът му за керамичното пано „Дионисополис“, осъществено през 1966 г. и запазено до днес върху фасадата на читалище „Паисий Хилендарски“ в гр. Балчик.
От 1967 до 1973 г. Янко Атанасов е първият директор на Художествена галерия – Добрич и организира многобройни изложби: окръжни, зонални, национални, авторски. Той обогатява фонда на галерията с умел подбор на художествени творби, организира лектория по История на изкуството, с лектори от национална величина, провежда курсове за подготовка на кандидат-студенти за Художествената академия и ВИАЗ. От 1973 до 1975 е уредник в галерията. Става член на Съюза на българските художници през 1971 г. В продължение шест години е председател на Художествения съвет на СБХ – група Толбухин (Добрич).
В периода 1975 – 1979 година е отново в Драматичен театър „Йордан Йовков“ като художник-проектант. В периода 1996 – 1999 г. има възможност да излага собствените си творби в Зографската работилница на етнографския комплекс „Стария Добрич“.
Янко Атанасов работи в областта на декоративно-монументалната и кавалетна живопис, графиката, приложните изкуства, сценографията и пространственото оформление. При осъществяването на стенописните пана използва техниките на сухо и мокро фреско, сграфито, има създадени множество стъклописи; кавалетната живопис създава с акварел, масло, пастел; графиката – суха игла, офорт, лино; рисунки – туш, байц, сангин, пастел; приложни изкуства – работи с дърво, метал, глина; проектира театрални постановки и костюми, оформя музеи, галерии и изложби.
В жанрово отношение художникът оставя разнообразно творчество – исторически композиции и портрети, религиозна живопис, пейзажи, натюрморти, жанрови сцени, животни и цветя. В театъра работи като художник-изпълнител и художник-проектант в пиеси, поставени от български и съветски режисьори. През 1976 г. прави сценографията на пиесата „Аристократи“ от Николай Погодин, с гост-режисьор проф. Всеволод Давидович Биковец, която е заснета от Българската Национална Телевизия. През 1998 г. за Новосибирския държавен академичен театър за опера и балет прави ескизи за костюми и сценография за постановка по Виктор Юго. Като приложник създава дърворезбовани икони, кукли, битови предмети, метални съдове, накити, ножове, светилници. Янко Атанасов и Никола Богданов са автори на знака на гр. Толбухин, одобрен от Държавната комисия за пластични изкуства през 1971 г. и по-късно приет за герб на гр. Добрич.
В продължение на повече от три десетилетия Янко Атанасов твори за Добруджа, пресъздавайки в многобройни живописни и монументални произведения нейната история. Неговото творческо наследство включва керамичното пано „Дионисополис“ на фасадата на читалище „Паисий Хилендарски“ в гр. Балчик, намиращо се на централния площад; шамотно сграфито „Основаване на българската държава“ в кино „Родина“, гр. Добрич; сграфито „Добруджанско Черноморие“, в Центъра за Туристическа Информация – бившия Информационен център на Балкантурист – гр. Добрич (тогава Толбухин); мокро фреско „Защитата на Каварна“ и „Посрещането на руските войски в Каварна“ в училище „Стефан Караджа“, гр. Каварна (на същото дарява и картината си „Самуилови воини“ и шест приказки – сухо фреско), както и много други.
„Адрианопол“, „Победата на Калоян над кръстоносците“, „Златен век на българската книжнина“, „Кирилица“, „Втора фаза“ – това са все наименования на негови творби – живопис, стъклопис, графика… „Спомени от Стария Добрич“ – една изключителна, уникална изложба, с която художникът завеща любовта си към родния град. Това наследство – 75 оригинални графики, 15 платна тепърва предстои да бъде оценено, тъй като досега не е видяно богатството ѝ като колекция, която трябва да има своето постоянно място пред погледа на младите.
*Създател на първата театрална трупа в Добрич през 1928 г., учредител на Добричкия общински театър, по-късно наречен Драматичен театър „Йордан Йовков“.